Monarchs’ Names and Numbering in the Second Bulgarian State
DOI:
https://doi.org/10.18778/2084-140X.05.09Keywords:
Bulgaria, Byzantium, Serbia, personal names, monarchs, house of Asen, house of Terter, house of Šišman, house of SracimirAbstract
The article explores the onomastic practices of medieval Bulgarians, focusing on the Second Bulgarian State, from the late 12th to the early 15th century. The collected evidence suggests that soon after their conversion to Christianity, Bulgarians abandoned the attested pre-Christian clan names. Yet, despite the undeniable strength of Byzantine cultural influence, neither aristocrats nor commoners in Bulgaria seem to have adopted Byzantine-type family names, nor, for that matter, making recourse to the use of patronymics as found among the Eastern and other Southern Slavs. Thus, for example, the name Asen became a true family name only among members of the royal family living in Byzantium. More generally, the few cases of family names or patronymics apparently applied to medieval Bulgarians, seem to be restricted to a foreign context. While family names and patronymics do not seem to have been employed in Christian Medieval Bulgaria, many individuals (at least where males are concerned) appear to have sported double names, composed almost invariably of a baptismal Christian name paired with a folk name usually derived from Slavic or even Bulgar tradition. This practice included Bulgaria’s monarchs, most of whom had such double names that should not be misinterpreted as family names or patronyms, as often done in the past. Specific names did, however, function as indicators for belonging within a particular lineage, as witnessed by the propagation of names like Asen, Terter, Šišman, and Sracimir. Thus, while these cannot be considered true family names, we could continue to use them as expedients to designate the ruling clans of Medieval Bulgaria (e.g., the House of Terter), albeit recognizing this to be a modern label. These considerations not only elucidate another aspect of cultural practice in Medieval Bulgaria, but also allow and necessitate a relatively inobtrusive emendation and systematization of the historiographical nomenclature of Medieval Bulgarian monarchs. Discarding the notion of family names and recognizing foreign patronymics for what they are, it becomes possible to recover the actual results of dynastic name selection, as well as the rationale behind them.
Downloads
References
Acta et diplomata Graeca medii aevi sacra et profana, vol. I, ed. F. Miklosich, J. Muller, Wien 1860.
Google Scholar
Actes de l’Athos 4: Actes de Zographou, ed. W. Regel, E. Kurtz, B. Korablev, ВВ 13: app. 1, Санкт-Петербург 1907.
Google Scholar
Anonymi descriptio Europae Orientalis, ed. O. Gorka, Krakow 1916.
Google Scholar
Aus der panegyrischen Litteratur der Sudslaven, ed. E. Kałužniacki, Wien 1901.
Google Scholar
Chroniques relatives a l’histoire de la Belgique, ed. J. Brandon, G. de Roye, A. de But, Bruxelles 1870.
Google Scholar
Codex diplomaticus Hungariae ecclesiasticus ac civilis, vol. VI, pars 1, ed. G. Fejer, Buda 1829.
Google Scholar
Documente privitoare la istoria romanilor, vol. I, ed. E. Hurmuzaki, Bucureşti 1887.
Google Scholar
Georges Pachymeres, Relations historiques, ed. A. Failler, V. Laurent, Paris 1984.
Google Scholar
Georgii Acropolitae opera, vol. I, ed. A. Heisenberg, Leipzig 1903; trans. R. Macrides, George Akropolites: The History, Oxford 2007.
Google Scholar
Georgii Pachymeris de Michaele et Andronico Palaeologis libri tredecim, vol. II, ed. I. Bekker, Bonnae 1835.
Google Scholar
Ioannis Cantacuzeni eximperatoris historiarum libri IV, 3 vols., ed. L. Schopen, Bonnae 1828–1832.
Google Scholar
Ioannis Scylitzae synopsis historiarum, ed. I. Thurn, Berlin 1973.
Google Scholar
Johannis VIII papae epistolae passim collectae, ed. E. Caspar, [in:] MGH.E, vol. VII.
Google Scholar
La conquete de Constantinople par Geoffroi de Villehardouin avec la continuation de Henri de Valenciennes, ed. M. N. de Wailly, Paris 1872.
Google Scholar
Libro de los fechos et conquistas del principado de la Morea, Chronique de Moree aux XIIIe et XIVe siecles, ed. A. Morel-Fatio, Geneva 1885.
Google Scholar
Michel Psellos, Chronographie ou histoire d’un siecle de Byzance (976–1077), ed. E. Renauld, Paris 1926–1928.
Google Scholar
Monumenta Serbica, ed. F. Miklosich, Wien 1858.
Google Scholar
Nicephori Gregorae historiae Byzantinae, 3 vols., ed. I. Bekker, L. Schopen, Bonn 1829–1855.
Google Scholar
Nicetae Choniatae orationes et epistulae, ed. I. van Dieten, Berolini 1972. [= CFHB, 3]
Google Scholar
Synodikon of Boril, ed. and trans. И. БОЖИЛОВ, А. ТОТОМАНОВА, И. БИЛЯРСКИ, Борилов Синодик, София 2010.
Google Scholar
The Russian Primary Chronicle, trans. S. H. Cross, Cambridge, Mass. 1930. [= HSNPhL, 12]
Google Scholar
The Voices of Medieval Bulgaria, Seventh-Fifteenth Century, trans. K. Petkov, Leiden 2008.
Google Scholar
Theodore Metochite, Presbeutikos, [in:] L. Mavromatis, La fondation de l’empire serbe, Le kralj Milutin, Thessalonikē 1978.
Google Scholar
Typicon monasterii Theotoci Bebaias Elpidos, ed. H. Delahye, Deux typica byzantins de l’epoque des Paleologues, Brussels 1921.
Google Scholar
Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius, ed. E. Kałužniacki, Wien 1901.
Google Scholar
Ἡ συνέχεια τῆς χρονογραφίας τοῦ Ἰωάννου Σκυλίτση, ed. E. Tsolakes, Thessalonica 1968. [= ΕΜΣ. ΙΜΧΑ, 105]
Google Scholar
Александрия русских хронографов, ed. В. М. ИСТРИН, Москва 1893.
Google Scholar
БАХШИ ИМАН, Джагфар тарихы, vol. III, Оренбург 1997.
Google Scholar
Битолски надпис на Иван Владислав самодържец български, ed. and trans. Й. ЗАИМОВ, В. ТЪПКОВА-ЗАИМОВА, София 1970.
Google Scholar
България и Дубровник, Договорът от 1253 г., ed. and trans. И. БОЖИЛОВ, София 2010.
Google Scholar
Български старини из Македония, ed. Й. ИВАНОВ, София 1931.
Google Scholar
Грамота патриарха Калиста как новый источник истории болгарской церкви, ed. С. ПАЛАУЗОВ, Санкт Петербург 1858.
Google Scholar
Грамоти на българските царе, ed. А. ДАСКАЛОВА, М. РАЙКОВА, София 2005.
Google Scholar
Грамоты болгарских царей, ed. Г. А. ИЛЬИНСКИЙ, Москва 1911.
Google Scholar
Животи краљева и архиепископа српских, ed. Ђ. ДАНИЧИЋ, Zagreb 1866.
Google Scholar
Именник на българските ханове (ново тълкуване), ed. and trans. М. МОСКОВ, София 1988.
Google Scholar
ЈАГИЋ В., Константин Философ и његов живот Стефана Лазаревића деспота српскога, ГСУД 42, 1875, p. 223–328.
Google Scholar
Неиздадено писмо на папа Бенедикт XII до майката на цар Иван Александър, ed. and trans. И. ДУЙЧЕВ, ИБИД 14 / 15, 1937, p. 205–210.
Google Scholar
Нови влахо-български грамоти от Брашов, ed. Л. МИЛЕТИЧ, СНУНК 13, 1896, p. 3–152.
Google Scholar
Полное собрание русских летописей, vol. I, ed. Е. Ф. КАРСКИЙ, Ленинград 1926–1928.
Google Scholar
Поменици на българските царе и царици, ed. Й. ИВАНОВ, ИБИД 4, 1915, p. 219–229.
Google Scholar
Първобългарски надписи, ed. and trans. В. БЕШЕВЛИЕВ, София 1979.
Google Scholar
Славянская христоматия, ed. Г. ВОСКРЕСЕНСКИЙ, Москва 1882.
Google Scholar
Среднеболгарский перевод хроники Константина Манасии в славянских литературах, ed. М. А. САЛМИНА et al., София 1988.
Google Scholar
Стара българска книжнина, vol. I–II, ed. И. ДУЙЧЕВ, София 1944.
Google Scholar
Старобългарски надписи/Altbulgarischen Inschriften, vol. I–II, ed. K. Popkonstantinov, O. Kronsteiner, Wien 1994–1997.
Google Scholar
Biliarsky I., The Despots in Mediaeval Bulgaria, BBg 9, 1995, p. 157–160.
Google Scholar
Du Cange C. de Fresne, Familiae Augustae Byzantinae, Paris 1680.
Google Scholar
Dennis G. T., An Unknown Byzantine Emperor, Andronicus V Palaeologus (1400–1407?), JOB 16, 1967, p. 173–187.
Google Scholar
Failler A., Chronologie et composition dans l’Histoire de Georges Pachymere 1, REB 38, 1980, p. 5–103.
Google Scholar
Fine Jr. J. V. A., The Late Medieval Balkans, Ann Arbor 1987.
Google Scholar
Georgieva S., The Byzantine Princesses in Bulgaria, BBg 9, 1995, p. 163–201.
Google Scholar
Granberg A., Observations on Bulgarian Clan Names in the 7th–9th Centuries [in:] Civitas divino-humana: in honorem annorum LX Georgii Bakalov, ed. C. Stepanov, V. Vačkova, София 2004, p. 551–561.
Google Scholar
Ivanova K., Un renseignement nouveau dans un manuscript bulgare du XIVe siecle au sujet de la resistance du tsar Ivan Šišman contre les Ottomans pres de Nikopol, EB 24.1, 1988, p. 88–93.
Google Scholar
Jireček K., Geschichte der Bulgaren, Praha 1876.
Google Scholar
Kazhdan A., Aaronios, [in:] ODB, vol. I, p. 1–2.
Google Scholar
Kazhdan A., Asan, [in:] ODB, vol. I, p. 202.
Google Scholar
Kazhdan A., Kalamanos, [in:] ODB, vol. II, p. 1091.
Google Scholar
Kazhdan A., Names, [in:] ODB, vol. II, p. 1435–1436.
Google Scholar
Margos A., Deux sources armeniennes du XIIIe siecle concernant certains evenements historiques du second empire bulgare, EB 2.3, 1965, p. 295–300.
Google Scholar
Mladjov I., The Bulgarian Prince and would-be Emperor Lodovico, BMе 2, 2011, p. 603–617.
Google Scholar
Mladjov I., The Children of Ivan Asen II and Eirēnē Komnēnē, BMе 3, 2012, p. 485–500.
Google Scholar
Moravcsik G., Byzantinoturcica, vol. II, Leiden 1983.
Google Scholar
Ostrogorsky G., History of the Byzantine State, 3New Brunswick–New York 1969.
Google Scholar
Patlagean E., Les debuts d’une aristocratie byzantine et le temoignage de l’historiographie: systeme des noms et liens de parente aux IXe–Xe siecles [in:] The Byzantine Aristocracy IX to XIII Centuries, ed. M. Angold, Oxford, 1984, p. 23–42.
Google Scholar
Polemis D., The Doukai, London 1968.
Google Scholar
Pritsak O., The Polovcians and Rus’, AEMA 2, 1975, p. 321–380.
Google Scholar
Soloviev A., Un beau-frere du tsar Douchan, RIEB 1, 1934/1935, p. 180–187.
Google Scholar
Vasary I., Cumans and Tartars, Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185–1365, Cambridge 2005.
Google Scholar
АВДЕВ С., Българските средновековни монети, София 2007.
Google Scholar
АНДРЕЕВ Й., България през втората четвърт на XIV в., Велико Търново 1993.
Google Scholar
АНДРЕЕВ Й., Кой е “багренородният” цар Михаил от скалния надпис при село Рояк, Провадийско?, [in:] ТКШ, vol. V, p. 441–454.
Google Scholar
АНДРЕЕВ Й., ЛАЗАРОВ И., ПАВЛОВ П., Кой кой е в средновековна България, 3София 2012.
Google Scholar
АНДРЕЕВ Й., ПАНТЕВ А., Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар Борис III, Велико Търново 2004.
Google Scholar
АТАНАСОВ Г., Добруджанското деспотство, Велико Търново 2009.
Google Scholar
АТАНАСОВ Г., Севастократори и деспоти в средновековна България, [in:] ТКШ, vol. V, p. 467–493.
Google Scholar
БИЛЯРСКИ И., Деспот Йоан Тертер (40-те – 90-те години XIV столетие), ИП 48.10, 1992, p. 3–23.
Google Scholar
БИЛЯРСКИ И., Институциите на средновековна България – Второ българско царство, София 1998.
Google Scholar
БИЛЯРСКИ И., Пак за добруджанските Тертеровци, ИП 49.3, 1993, p. 143–147.
Google Scholar
БИЛЯРСКИ И., Погановският поменик, ГСУ.НЦСВПИД 84 / 85, 1990 / 1991, p. 53–77.
Google Scholar
БОЖИЛОВ И., Бележки върху българската история през XIII векi, [in:] Българско средновековие, ed. В. ГЮЗЕЛЕВ, София 1980, p. 78–81.
Google Scholar
БОЖИЛОВ И., Българите във византийската империя, София 1995.
Google Scholar
БОЖИЛОВ И., ГЮЗЕЛЕВ, В., История на Добруджа, vol. II, Велико Търново 2004.
Google Scholar
БОЖИЛОВ И., ГЮЗЕЛЕВ, В., История на средновековна България VII–XIV век, 2София 2006.
Google Scholar
БОЖИЛОВ И., Фамилията на Асеневци (1186–1460), София 1985.
Google Scholar
БУРМОВ А., История на България през времето на Шишмановци (1323–1396 г.), ГСУ.ИФФ 43, 1947, p. 1–56 and 1–20 (= А. БУРМОВ, Избрани произведения, vol. I, София 1968, p. 220–278).
Google Scholar
ГАБЕЛИЋ С., Прилог познавања живописа цркве „Св. Никола” в Станичења, Зог 18, 1987, p. 22–36.
Google Scholar
ГЕОРГИЕВА (ТОДОРОВА) С., Дъщерята на Ростислав Михайлович и събитията в България от средата на XIII век, ИП 45.2, 1989, p. 52–56.
Google Scholar
ГЕРАСИМОВ Т., Новооткрит надпис върху иконата „Богородица Умиление” от Несебър, ИНМБ 1, 1950, p. 253–256.
Google Scholar
ГОСПОДИНОВ К., Свърлижката приписка като исторически извор, ИП 61.3 / 4, 2005, p. 151–175.
Google Scholar
ДРИНОВ М., Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес, Wien 1869 (= М. ДРИНОВ, Избрани произведения, vol. II, София 1971, p. 11–165).
Google Scholar
ЗЛАТАРСКИ В. Н., История на българската държава през средните векове, vol. II, България под византийско владичество (1018–1187); vol. III, Второ българско царсвто. България при Асеневци (1187–1280), София 1934–1940.
Google Scholar
ИГНАТОВ В., Към историята на Карвунската средновековна област (XIII–XIV век), Доб 4, 1987, p. 19–28.
Google Scholar
ИГНАТОВ В., 100 мита от българската история, vol. I, София 2007.
Google Scholar
ИРЕЧЕК К., История на българите, София 1978.
Google Scholar
КОВАЧЕВ Н., Двойни лични имена в българската антропонимия, БЕ 31.4, 1984, p. 367–371.
Google Scholar
КРЪСТЕВ К., Българското царство при династията на Тертеревци, Пловдив 2011.
Google Scholar
КРЪСТЕВ К., Имало ли е български цар Йоан IV „Смилец”?, Pbg 34.1, 2010, p. 55–60.
Google Scholar
КУЗЕВ А., Великият епикерний Срацимир – виден български сановник през XIV в., Век 4.4, 1975, p. 14–17.
Google Scholar
ЛАЗАРОВ И., Владетелското име „Йоан” и култът към св. Йоан Рилски в държавно-политическата идеология на второто българско царство, [in:] Светогорска обител Зограф, vol. III, ed. В. ГЮЗЕЛЕВ, София 1999, p. 90–98.
Google Scholar
ЛИТВИНА А. Ф., УСПЕНСКИЙ Ф. Б., Выбор имени у русских князей в X–XVI вв., Москва 2006.
Google Scholar
МАКУШЕВ В., История болгарь в труде К. О. Иречека 2, ЖМНП 197, 1878, p. 52–108.
Google Scholar
МАТАНОВ Х., Нови сведения за родственици на деспот Елтимир / Алдимир / , ГСУ.НЦСВПИД 81, 1987, p. 107–113.
Google Scholar
МИЛЕТИЧ Л., Една българска Александрия от 1810 год., София 1936 [= БСт, 13].
Google Scholar
МИЛИЋЕВИЋ М., ШАФАРИК Ј., Сврљишки одломци еванђелија и запис од 1279 године, ГСУД 3, 1866, p. 244–264.
Google Scholar
МИШИЋ С., Српско-бугарски односи на крају 13. века, ЗРВИ 46, 2009, p. 333–340.
Google Scholar
НИКОВ П., Българо-унгарски отношения от 1257 до 1277 година, СБАН 11, 1920, p. 1–200.
Google Scholar
НИКОВ П., Цар Борил под светлината на един нов паметник, СБАН 3, 1912, p. 121–134.
Google Scholar
НИКОВ П., Татаробългарски отношния през средните векове с оглед към царуването на Смилеца, ГСУ.ИФФ 15 / 16, 1921, p. 1–95.
Google Scholar
ПАВЛОВ П., Куманите в обществено-политическия живот на средновековна България (1186 г. – началото на XIV в.), ИП 46.7, 1990, p. 16–26.
Google Scholar
ПАВЛОВ П., По въпроса за заселвания на кумани в България през XIII в., [in:] Втори международен конгрес по българистика, София 23 май – 3 юни 1986 г. Доклади, т. VI, Българските земи в Древността. България през Средновековието, ed. М. ЙОТОВА, София 1987, p. 629–637.
Google Scholar
ПАВЛОВ П., Търновските царици, Велико Търново 2006.
Google Scholar
ПАВЛОВ П., Цар Константин II Асен, LN 7 (80), 2006, http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm
Google Scholar
ПАВЛОВ П., ТЮТЮНДЖИЕВ И., Българите и османското завоевание (краят на XIII – средата на XV в.), Велико Търново 1995.
Google Scholar
ПАЛАУЗОВ С., Уния в царуването на ЙоаннаIАсеня, БК 1.2, 1858, p. 51–63.
Google Scholar
ПИРИВАТРИЋ С., Једна претпоставка о пореклу бугарског цара Константина Асена „Тиха,” ЗРВИ 46, 2009, p. 313–331.
Google Scholar
ПОПОВИЋ М., ГАБЕЛИЋ С., ЦВЕТКОВИЋ Б., ПОПОВИЋ Б., Црква светог Николе у Станичењу, Београд 2005.
Google Scholar
СТОЯНОВ В., Куманите в българската история, ИП 61.5/6, 2005, p. 3–25.
Google Scholar
СТОЯНОВ С., Към четенето и тълкуването на някои места от именника на българските ханове, ЕЛ 26.4, 1971, p. 21–42.
Google Scholar
СУКАРЕВ В., Наставката – ов / -ев и хронологията на българската родовоименна система, ГРИМП 6, 2009, p. 176–182.
Google Scholar
ФЕРЈАНЧИЋ Б., Деспоти у Византији и Јужнословенским земљама, Београд 1960.
Google Scholar
ЮРУКОВА Й., ПЕНЧЕВ В., Български средновековни печати и монети, София 1990.
Google Scholar
ЏЕЛЕБЏИЋ Д., Словенски антропоними у судским актима Димитрија Хоматина, ЗРВИ 43, 2006, p. 483–499.
Google Scholar
Downloads
Published
How to Cite
Issue
Section
License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.