Paroemia readings in non-liturgical (četi) copies of the Book of Exodus

Authors

  • Веселка Желязкова Cyrillo-Methodian Research Centre

DOI:

https://doi.org/10.18778/2084-140X.06.12

Keywords:

Book of Paroemias, Book of Exodus, Preslav translations

Abstract

The article studies the correlation between the Slavonic liturgical and non-liturgical versions of the Book of Exodus. The linguistic-textological data as well as some variant readings allow us to conclude that during the translation of the non-liturgical (full, četi) text of the Book of Exodus the translator did not use already translated paroemias. There is every reason to associate this new translation with the texts translated or revised in Preslav in the 10th century. The liturgical (paroemias) readings were included in the full copies of Exodus later and thus partially replaced the non-liturgical text. Most often this replacement was performed in the full copies of late Russian group.

Downloads

Download data is not yet available.

References

Septuaginta. Vetus Testamentum Graecum. Auctoritate Academiae Scientiarum Gottingensis editum, vol. II.1. Exodus, ed. J.W. Wevers, Gottingen 1991.
Google Scholar

Wevers J.W., Notes on the Greek Text of Exodus, Atlanta 1990.
Google Scholar

Zhelyazkova V., The Headings in South Slavonic Copies of the Book of Exodus, [in:] The Bible in Slavic Tradition, ed. A. Kulik, C.M. MacRobert, S. Nikolova, M. Taube, C.M. Vakareliyska, Leiden–Boston 2016, p. 107–122.
Google Scholar

АЛЕКСЕЕВ А.А., Кирилло-мефодиевское переводческое наследие и его исторические судьбы, [in:] Х международный съезд славистов. История, культура, этнография и фольклор славянских народов, ed. И.И. КОСТЮШКО, Москва 1988, p. 134–135.
Google Scholar

ВИЛКУЛ Т.Л., Книга Исход. Древнеславянский полный (четий) текст по спискам ХІV–ХVІ веков, Москва 2015.
Google Scholar

ДОБРЕВ И., Гръцките думи в Супрасълския сборник и втората редакция на старобългарските богослужебни книги, БЕ 28.2, 1978, p. 89–98.
Google Scholar

ЕВСЕЕВ И.Е., Григорий пресвитер, переводчик времени царя Симеона, ИОРЯС 3, 1902, p. 356–366.
Google Scholar

ЖЕЛЯЗКОВА В., Орфографические и фонетические особенности книги Исход по рукописи № 3 из собрания Е. Барсова в Государственном историческом музее в Москве, [in:] Jews and Slavs: Judaeo-Bulgarica, Judaeo-Russica et Palaeoslavica, ed. W. Moskovich, S. Nikolova, vol. XV, Jerusalem–Sofia 2005, p. 138–146.
Google Scholar

ЖЕЛЯЗКОВА В., Средневековая болгарская рукописная традиция книги Исход, [in:] Jews and Slavs: Messianic Ideas in Jewish and Slavic Cultures, ed. W. Moskovich, S. Nikolova, vol. XVIII, Jerusalem–Sofia, 2006, p. 23–31.
Google Scholar

ЖЕЛЯЗКОВА В, Към историята на един словообразувателен модел, [in:] Актуални проблеми на балканистиката и славистиката. Доклади от Втората международна конференция, проведена на 9 и 10 ноември 2012 г. във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, ed. И. ХАРАЛАМПИЕВ, М. СПАСОВА, Ж. КОЛЕВА-ЗЛАТЕВА, А. ПЕТРОВА, К. ДИМИТРОВ, Г. ПЕНАКОВА, Велико Търново 2014, p. 80–87.
Google Scholar

МИХАЙЛОВ А.В., Древнеславянский перевод кн. Руфь, РФВ 60, 1908, p. 1–36.
Google Scholar

МИХАЙЛОВ А.В., Опыт изучения книги Бытия пророка Моисея в древнеславянском переводе, vol. I. Паримейный текст, Варшава 1912.
Google Scholar

НОВИЦКИЙ О., О первоначальном переводе Священого писания на славянский язык, Киев 1837.
Google Scholar

ПИЧХАДЗЕ А.А., Типология паримейных чтений книги Исход, Pbg 10.1, 1986, p. 20–34.
Google Scholar

ПИЧХАДЗЕ А.А., К истории славянского Паримейника (паримейные чтения книги Исход), [in:] Традиции древнейшей славянской письменности и языковая культура восточных славян, ed. В.П. ВОМПЕРСКИЙ, Москва 1991, p. 147–173.
Google Scholar

ПИЧХАДЗЕ А.А., К истории четьего текста славянского Восьмикнижия, ТОДРЛ 49, Санкт-Петербург 1996, p. 10–21.
Google Scholar

ПИЧХАДЗЕ А.А., Книга „Исход” в древнеславянском Паримейнике, УЗРПУ 4, 1998, p. 5–60.
Google Scholar

РАЛЕВА Ц, Имена за лица в Изборника от 1073 г. в съпоставка с лексиката на старобългарските паметници (кандидатска дисертация, машинопис), София 1989.
Google Scholar

РИБАРОВА З., З. ХАУПТОВА, Григоровичев паримеjник. Текст со критички апарат, Скопje 1998.
Google Scholar

СЛАВОВА Т., Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод, КМс 6, 1989, p. 15–129.
Google Scholar

СЛАВОВА Т., Следи от Методиев превод на библейската книга Битие, Pbg 19.1, 1995, p. 53–70.
Google Scholar

СЛАВОВА Т., Най-ранният славянски ръкопис на Мойсеевото петокнижие, СЛ 31, 1999, р. 54–65.
Google Scholar

СЛАВОВА Т., Библейски преводи, [in:] История на българската средновековна литература, София 2008, р. 93–103.
Google Scholar

СЛАВОВА Т., Библейското Осмокнижие в състава на Архивния хронограф, Pbg 34.3, 2010, p. 26–48.
Google Scholar

СРЕЗНЕВСКИЙ И.И., Словарь древнерусского языка, vol. I, Москва 1989.
Google Scholar

Старобългарският превод на Стария завет, ed. С. НИКОЛОВА, vol. II, Книга на пророк Иезекиил с тълкования, София 2003.
Google Scholar

Старобългарски речник, ed. Д. ИВАНОВА-МИРЧЕВА, vol. I, София 1999.
Google Scholar

ФАСМЕР М., Этимологический словарь русского языка, vol. I, Москва 1986.
Google Scholar

Published

2016-12-30

How to Cite

Желязкова, В. (2016). Paroemia readings in non-liturgical (četi) copies of the Book of Exodus. Studia Ceranea, 6, 225–240. https://doi.org/10.18778/2084-140X.06.12

Issue

Section

Articles

Similar Articles

1 2 3 4 5 > >> 

You may also start an advanced similarity search for this article.