Monarchs’ Names and Numbering in the Second Bulgarian State

Autor

  • Ian Mladjov Bowling Green State University, Department of History

DOI:

https://doi.org/10.18778/2084-140X.05.09

Słowa kluczowe:

Bulgaria, Byzantium, Serbia, personal names, monarchs, house of Asen, house of Terter, house of Šišman, house of Sracimir

Abstrakt

The article explores the onomastic practices of medieval Bulgarians, focusing on the Second Bulgarian State, from the late 12th to the early 15th century. The collected evidence suggests that soon after their conversion to Christianity, Bulgarians abandoned the attested pre-Christian clan names. Yet, despite the undeniable strength of Byzantine cultural influence, neither aristocrats nor commoners in Bulgaria seem to have adopted Byzantine-type family names, nor, for that matter, making recourse to the use of patronymics as found among the Eastern and other Southern Slavs. Thus, for example, the name Asen became a true family name only among members of the royal family living in Byzantium. More generally, the few cases of family names or patronymics apparently applied to medieval Bulgarians, seem to be restricted to a foreign context. While family names and patronymics do not seem to have been employed in Christian Medieval Bulgaria, many individuals (at least where males are concerned) appear to have sported double names, composed almost invariably of a baptismal Christian name paired with a folk name usually derived from Slavic or even Bulgar tradition. This practice included Bulgaria’s monarchs, most of whom had such double names that should not be misinterpreted as family names or patronyms, as often done in the past. Specific names did, however, function as indicators for belonging within a particular lineage, as witnessed by the propagation of names like Asen, Terter, Šišman, and Sracimir. Thus, while these cannot be considered true family names, we could continue to use them as expedients to designate the ruling clans of Medieval Bulgaria (e.g., the House of Terter), albeit recognizing this to be a modern label. These considerations not only elucidate another aspect of cultural practice in Medieval Bulgaria, but also allow and necessitate a relatively inobtrusive emendation and systematization of the historiographical nomenclature of Medieval Bulgarian monarchs. Discarding the notion of family names and recognizing foreign patronymics for what they are, it becomes possible to recover the actual results of dynastic name selection, as well as the rationale behind them.

Pobrania

Brak dostępnych danych do wyświetlenia.

Bibliografia

Acta et diplomata Graeca medii aevi sacra et profana, vol. I, ed. F. Miklosich, J. Muller, Wien 1860.
Google Scholar

Actes de l’Athos 4: Actes de Zographou, ed. W. Regel, E. Kurtz, B. Korablev, ВВ 13: app. 1, Санкт-Петербург 1907.
Google Scholar

Anonymi descriptio Europae Orientalis, ed. O. Gorka, Krakow 1916.
Google Scholar

Aus der panegyrischen Litteratur der Sudslaven, ed. E. Kałužniacki, Wien 1901.
Google Scholar

Chroniques relatives a l’histoire de la Belgique, ed. J. Brandon, G. de Roye, A. de But, Bruxelles 1870.
Google Scholar

Codex diplomaticus Hungariae ecclesiasticus ac civilis, vol. VI, pars 1, ed. G. Fejer, Buda 1829.
Google Scholar

Documente privitoare la istoria romanilor, vol. I, ed. E. Hurmuzaki, Bucureşti 1887.
Google Scholar

Georges Pachymeres, Relations historiques, ed. A. Failler, V. Laurent, Paris 1984.
Google Scholar

Georgii Acropolitae opera, vol. I, ed. A. Heisenberg, Leipzig 1903; trans. R. Macrides, George Akropolites: The History, Oxford 2007.
Google Scholar

Georgii Pachymeris de Michaele et Andronico Palaeologis libri tredecim, vol. II, ed. I. Bekker, Bonnae 1835.
Google Scholar

Ioannis Cantacuzeni eximperatoris historiarum libri IV, 3 vols., ed. L. Schopen, Bonnae 1828–1832.
Google Scholar

Ioannis Scylitzae synopsis historiarum, ed. I. Thurn, Berlin 1973.
Google Scholar

Johannis VIII papae epistolae passim collectae, ed. E. Caspar, [in:] MGH.E, vol. VII.
Google Scholar

La conquete de Constantinople par Geoffroi de Villehardouin avec la continuation de Henri de Valenciennes, ed. M. N. de Wailly, Paris 1872.
Google Scholar

Libro de los fechos et conquistas del principado de la Morea, Chronique de Moree aux XIIIe et XIVe siecles, ed. A. Morel-Fatio, Geneva 1885.
Google Scholar

Michel Psellos, Chronographie ou histoire d’un siecle de Byzance (976–1077), ed. E. Renauld, Paris 1926–1928.
Google Scholar

Monumenta Serbica, ed. F. Miklosich, Wien 1858.
Google Scholar

Nicephori Gregorae historiae Byzantinae, 3 vols., ed. I. Bekker, L. Schopen, Bonn 1829–1855.
Google Scholar

Nicetae Choniatae orationes et epistulae, ed. I. van Dieten, Berolini 1972. [= CFHB, 3]
Google Scholar

Synodikon of Boril, ed. and trans. И. БОЖИЛОВ, А. ТОТОМАНОВА, И. БИЛЯРСКИ, Борилов Синодик, София 2010.
Google Scholar

The Russian Primary Chronicle, trans. S. H. Cross, Cambridge, Mass. 1930. [= HSNPhL, 12]
Google Scholar

The Voices of Medieval Bulgaria, Seventh-Fifteenth Century, trans. K. Petkov, Leiden 2008.
Google Scholar

Theodore Metochite, Presbeutikos, [in:] L. Mavromatis, La fondation de l’empire serbe, Le kralj Milutin, Thessalonikē 1978.
Google Scholar

Typicon monasterii Theotoci Bebaias Elpidos, ed. H. Delahye, Deux typica byzantins de l’epoque des Paleologues, Brussels 1921.
Google Scholar

Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius, ed. E. Kałužniacki, Wien 1901.
Google Scholar

Ἡ συνέχεια τῆς χρονογραφίας τοῦ Ἰωάννου Σκυλίτση, ed. E. Tsolakes, Thessalonica 1968. [= ΕΜΣ. ΙΜΧΑ, 105]
Google Scholar

Александрия русских хронографов, ed. В. М. ИСТРИН, Москва 1893.
Google Scholar

БАХШИ ИМАН, Джагфар тарихы, vol. III, Оренбург 1997.
Google Scholar

Битолски надпис на Иван Владислав самодържец български, ed. and trans. Й. ЗАИМОВ, В. ТЪПКОВА-ЗАИМОВА, София 1970.
Google Scholar

България и Дубровник, Договорът от 1253 г., ed. and trans. И. БОЖИЛОВ, София 2010.
Google Scholar

Български старини из Македония, ed. Й. ИВАНОВ, София 1931.
Google Scholar

Грамота патриарха Калиста как новый источник истории болгарской церкви, ed. С. ПАЛАУЗОВ, Санкт Петербург 1858.
Google Scholar

Грамоти на българските царе, ed. А. ДАСКАЛОВА, М. РАЙКОВА, София 2005.
Google Scholar

Грамоты болгарских царей, ed. Г. А. ИЛЬИНСКИЙ, Москва 1911.
Google Scholar

Животи краљева и архиепископа српских, ed. Ђ. ДАНИЧИЋ, Zagreb 1866.
Google Scholar

Именник на българските ханове (ново тълкуване), ed. and trans. М. МОСКОВ, София 1988.
Google Scholar

ЈАГИЋ В., Константин Философ и његов живот Стефана Лазаревића деспота српскога, ГСУД 42, 1875, p. 223–328.
Google Scholar

Неиздадено писмо на папа Бенедикт XII до майката на цар Иван Александър, ed. and trans. И. ДУЙЧЕВ, ИБИД 14 / 15, 1937, p. 205–210.
Google Scholar

Нови влахо-български грамоти от Брашов, ed. Л. МИЛЕТИЧ, СНУНК 13, 1896, p. 3–152.
Google Scholar

Полное собрание русских летописей, vol. I, ed. Е. Ф. КАРСКИЙ, Ленинград 1926–1928.
Google Scholar

Поменици на българските царе и царици, ed. Й. ИВАНОВ, ИБИД 4, 1915, p. 219–229.
Google Scholar

Първобългарски надписи, ed. and trans. В. БЕШЕВЛИЕВ, София 1979.
Google Scholar

Славянская христоматия, ed. Г. ВОСКРЕСЕНСКИЙ, Москва 1882.
Google Scholar

Среднеболгарский перевод хроники Константина Манасии в славянских литературах, ed. М. А. САЛМИНА et al., София 1988.
Google Scholar

Стара българска книжнина, vol. I–II, ed. И. ДУЙЧЕВ, София 1944.
Google Scholar

Старобългарски надписи/Altbulgarischen Inschriften, vol. I–II, ed. K. Popkonstantinov, O. Kronsteiner, Wien 1994–1997.
Google Scholar

Biliarsky I., The Despots in Mediaeval Bulgaria, BBg 9, 1995, p. 157–160.
Google Scholar

Du Cange C. de Fresne, Familiae Augustae Byzantinae, Paris 1680.
Google Scholar

Dennis G. T., An Unknown Byzantine Emperor, Andronicus V Palaeologus (1400–1407?), JOB 16, 1967, p. 173–187.
Google Scholar

Failler A., Chronologie et composition dans l’Histoire de Georges Pachymere 1, REB 38, 1980, p. 5–103.
Google Scholar

Fine Jr. J. V. A., The Late Medieval Balkans, Ann Arbor 1987.
Google Scholar

Georgieva S., The Byzantine Princesses in Bulgaria, BBg 9, 1995, p. 163–201.
Google Scholar

Granberg A., Observations on Bulgarian Clan Names in the 7th–9th Centuries [in:] Civitas divino-humana: in honorem annorum LX Georgii Bakalov, ed. C. Stepanov, V. Vačkova, София 2004, p. 551–561.
Google Scholar

Ivanova K., Un renseignement nouveau dans un manuscript bulgare du XIVe siecle au sujet de la resistance du tsar Ivan Šišman contre les Ottomans pres de Nikopol, EB 24.1, 1988, p. 88–93.
Google Scholar

Jireček K., Geschichte der Bulgaren, Praha 1876.
Google Scholar

Kazhdan A., Aaronios, [in:] ODB, vol. I, p. 1–2.
Google Scholar

Kazhdan A., Asan, [in:] ODB, vol. I, p. 202.
Google Scholar

Kazhdan A., Kalamanos, [in:] ODB, vol. II, p. 1091.
Google Scholar

Kazhdan A., Names, [in:] ODB, vol. II, p. 1435–1436.
Google Scholar

Margos A., Deux sources armeniennes du XIIIe siecle concernant certains evenements historiques du second empire bulgare, EB 2.3, 1965, p. 295–300.
Google Scholar

Mladjov I., The Bulgarian Prince and would-be Emperor Lodovico, BMе 2, 2011, p. 603–617.
Google Scholar

Mladjov I., The Children of Ivan Asen II and Eirēnē Komnēnē, BMе 3, 2012, p. 485–500.
Google Scholar

Moravcsik G., Byzantinoturcica, vol. II, Leiden 1983.
Google Scholar

Ostrogorsky G., History of the Byzantine State, 3New Brunswick–New York 1969.
Google Scholar

Patlagean E., Les debuts d’une aristocratie byzantine et le temoignage de l’historiographie: systeme des noms et liens de parente aux IXe–Xe siecles [in:] The Byzantine Aristocracy IX to XIII Centuries, ed. M. Angold, Oxford, 1984, p. 23–42.
Google Scholar

Polemis D., The Doukai, London 1968.
Google Scholar

Pritsak O., The Polovcians and Rus’, AEMA 2, 1975, p. 321–380.
Google Scholar

Soloviev A., Un beau-frere du tsar Douchan, RIEB 1, 1934/1935, p. 180–187.
Google Scholar

Vasary I., Cumans and Tartars, Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185–1365, Cambridge 2005.
Google Scholar

АВДЕВ С., Българските средновековни монети, София 2007.
Google Scholar

АНДРЕЕВ Й., България през втората четвърт на XIV в., Велико Търново 1993.
Google Scholar

АНДРЕЕВ Й., Кой е “багренородният” цар Михаил от скалния надпис при село Рояк, Провадийско?, [in:] ТКШ, vol. V, p. 441–454.
Google Scholar

АНДРЕЕВ Й., ЛАЗАРОВ И., ПАВЛОВ П., Кой кой е в средновековна България, 3София 2012.
Google Scholar

АНДРЕЕВ Й., ПАНТЕВ А., Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар Борис III, Велико Търново 2004.
Google Scholar

АТАНАСОВ Г., Добруджанското деспотство, Велико Търново 2009.
Google Scholar

АТАНАСОВ Г., Севастократори и деспоти в средновековна България, [in:] ТКШ, vol. V, p. 467–493.
Google Scholar

БИЛЯРСКИ И., Деспот Йоан Тертер (40-те – 90-те години XIV столетие), ИП 48.10, 1992, p. 3–23.
Google Scholar

БИЛЯРСКИ И., Институциите на средновековна България – Второ българско царство, София 1998.
Google Scholar

БИЛЯРСКИ И., Пак за добруджанските Тертеровци, ИП 49.3, 1993, p. 143–147.
Google Scholar

БИЛЯРСКИ И., Погановският поменик, ГСУ.НЦСВПИД 84 / 85, 1990 / 1991, p. 53–77.
Google Scholar

БОЖИЛОВ И., Бележки върху българската история през XIII векi, [in:] Българско средновековие, ed. В. ГЮЗЕЛЕВ, София 1980, p. 78–81.
Google Scholar

БОЖИЛОВ И., Българите във византийската империя, София 1995.
Google Scholar

БОЖИЛОВ И., ГЮЗЕЛЕВ, В., История на Добруджа, vol. II, Велико Търново 2004.
Google Scholar

БОЖИЛОВ И., ГЮЗЕЛЕВ, В., История на средновековна България VII–XIV век, 2София 2006.
Google Scholar

БОЖИЛОВ И., Фамилията на Асеневци (1186–1460), София 1985.
Google Scholar

БУРМОВ А., История на България през времето на Шишмановци (1323–1396 г.), ГСУ.ИФФ 43, 1947, p. 1–56 and 1–20 (= А. БУРМОВ, Избрани произведения, vol. I, София 1968, p. 220–278).
Google Scholar

ГАБЕЛИЋ С., Прилог познавања живописа цркве „Св. Никола” в Станичења, Зог 18, 1987, p. 22–36.
Google Scholar

ГЕОРГИЕВА (ТОДОРОВА) С., Дъщерята на Ростислав Михайлович и събитията в България от средата на XIII век, ИП 45.2, 1989, p. 52–56.
Google Scholar

ГЕРАСИМОВ Т., Новооткрит надпис върху иконата „Богородица Умиление” от Несебър, ИНМБ 1, 1950, p. 253–256.
Google Scholar

ГОСПОДИНОВ К., Свърлижката приписка като исторически извор, ИП 61.3 / 4, 2005, p. 151–175.
Google Scholar

ДРИНОВ М., Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес, Wien 1869 (= М. ДРИНОВ, Избрани произведения, vol. II, София 1971, p. 11–165).
Google Scholar

ЗЛАТАРСКИ В. Н., История на българската държава през средните векове, vol. II, България под византийско владичество (1018–1187); vol. III, Второ българско царсвто. България при Асеневци (1187–1280), София 1934–1940.
Google Scholar

ИГНАТОВ В., Към историята на Карвунската средновековна област (XIII–XIV век), Доб 4, 1987, p. 19–28.
Google Scholar

ИГНАТОВ В., 100 мита от българската история, vol. I, София 2007.
Google Scholar

ИРЕЧЕК К., История на българите, София 1978.
Google Scholar

КОВАЧЕВ Н., Двойни лични имена в българската антропонимия, БЕ 31.4, 1984, p. 367–371.
Google Scholar

КРЪСТЕВ К., Българското царство при династията на Тертеревци, Пловдив 2011.
Google Scholar

КРЪСТЕВ К., Имало ли е български цар Йоан IV „Смилец”?, Pbg 34.1, 2010, p. 55–60.
Google Scholar

КУЗЕВ А., Великият епикерний Срацимир – виден български сановник през XIV в., Век 4.4, 1975, p. 14–17.
Google Scholar

ЛАЗАРОВ И., Владетелското име „Йоан” и култът към св. Йоан Рилски в държавно-политическата идеология на второто българско царство, [in:] Светогорска обител Зограф, vol. III, ed. В. ГЮЗЕЛЕВ, София 1999, p. 90–98.
Google Scholar

ЛИТВИНА А. Ф., УСПЕНСКИЙ Ф. Б., Выбор имени у русских князей в X–XVI вв., Москва 2006.
Google Scholar

МАКУШЕВ В., История болгарь в труде К. О. Иречека 2, ЖМНП 197, 1878, p. 52–108.
Google Scholar

МАТАНОВ Х., Нови сведения за родственици на деспот Елтимир / Алдимир / , ГСУ.НЦСВПИД 81, 1987, p. 107–113.
Google Scholar

МИЛЕТИЧ Л., Една българска Александрия от 1810 год., София 1936 [= БСт, 13].
Google Scholar

МИЛИЋЕВИЋ М., ШАФАРИК Ј., Сврљишки одломци еванђелија и запис од 1279 године, ГСУД 3, 1866, p. 244–264.
Google Scholar

МИШИЋ С., Српско-бугарски односи на крају 13. века, ЗРВИ 46, 2009, p. 333–340.
Google Scholar

НИКОВ П., Българо-унгарски отношения от 1257 до 1277 година, СБАН 11, 1920, p. 1–200.
Google Scholar

НИКОВ П., Цар Борил под светлината на един нов паметник, СБАН 3, 1912, p. 121–134.
Google Scholar

НИКОВ П., Татаробългарски отношния през средните векове с оглед към царуването на Смилеца, ГСУ.ИФФ 15 / 16, 1921, p. 1–95.
Google Scholar

ПАВЛОВ П., Куманите в обществено-политическия живот на средновековна България (1186 г. – началото на XIV в.), ИП 46.7, 1990, p. 16–26.
Google Scholar

ПАВЛОВ П., По въпроса за заселвания на кумани в България през XIII в., [in:] Втори международен конгрес по българистика, София 23 май – 3 юни 1986 г. Доклади, т. VI, Българските земи в Древността. България през Средновековието, ed. М. ЙОТОВА, София 1987, p. 629–637.
Google Scholar

ПАВЛОВ П., Търновските царици, Велико Търново 2006.
Google Scholar

ПАВЛОВ П., Цар Константин II Асен, LN 7 (80), 2006, http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm
Google Scholar

ПАВЛОВ П., ТЮТЮНДЖИЕВ И., Българите и османското завоевание (краят на XIII – средата на XV в.), Велико Търново 1995.
Google Scholar

ПАЛАУЗОВ С., Уния в царуването на ЙоаннаIАсеня, БК 1.2, 1858, p. 51–63.
Google Scholar

ПИРИВАТРИЋ С., Једна претпоставка о пореклу бугарског цара Константина Асена „Тиха,” ЗРВИ 46, 2009, p. 313–331.
Google Scholar

ПОПОВИЋ М., ГАБЕЛИЋ С., ЦВЕТКОВИЋ Б., ПОПОВИЋ Б., Црква светог Николе у Станичењу, Београд 2005.
Google Scholar

СТОЯНОВ В., Куманите в българската история, ИП 61.5/6, 2005, p. 3–25.
Google Scholar

СТОЯНОВ С., Към четенето и тълкуването на някои места от именника на българските ханове, ЕЛ 26.4, 1971, p. 21–42.
Google Scholar

СУКАРЕВ В., Наставката – ов / -ев и хронологията на българската родовоименна система, ГРИМП 6, 2009, p. 176–182.
Google Scholar

ФЕРЈАНЧИЋ Б., Деспоти у Византији и Јужнословенским земљама, Београд 1960.
Google Scholar

ЮРУКОВА Й., ПЕНЧЕВ В., Български средновековни печати и монети, София 1990.
Google Scholar

ЏЕЛЕБЏИЋ Д., Словенски антропоними у судским актима Димитрија Хоматина, ЗРВИ 43, 2006, p. 483–499.
Google Scholar

Opublikowane

2015-12-30

Jak cytować

Mladjov, I. (2015). Monarchs’ Names and Numbering in the Second Bulgarian State. Studia Ceranea, 5, 267–310. https://doi.org/10.18778/2084-140X.05.09

Numer

Dział

Articles

Podobne artykuły

<< < 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 > >> 

Możesz również Rozpocznij zaawansowane wyszukiwanie podobieństw dla tego artykułu.