The Monk versus the Philosopher: From the History of the Bulgarian-Byzantine War 894-896

Mirosław J. Leszka; Katarzyna Gucio

doi:10.18778/2084-140X.01.04

Authors

Mirosław J. Leszka Uniwersytet Łódzki, Katedra Historii Bizancjum
Katarzyna Gucio

DOI:

https://doi.org/10.18778/2084-140X.01.04

Abstract

The article is devoted to a few problems: 1 how Symeon and Leo the Philosopher looked at the Bulgarian-Byzantine war of 894–896; 2. what place it took in their life experiences; 3 how it was inscribed in the concept of relations between countries whose inhabitants follow the same religion. The war of the years 894–896 showed that Symeon was not only a cabinet scholar and a former monk, but a statesman, a gifted leader, skillful and ruthless negotiator. This war made him realize his own strength and gave him an opportunity to test his skills as a leader and a ruler. The war also demonstrated to the Byzantines that the Bulgarians, although they were Christians, were still dangerous opponents. Leo VI, a wise man and a scholar suffered a great defeat in dealing with just as scholarly but much more determined and gifted with military talents Bulgarian ruler. The former Monk defeated the Philosopher.

Downloads

Download data is not yet available.

References

Ангелов П., България и българите в представите на византийците (VII–XIV век), София 1999.

Ангелов Д., Кашев C., Чолпанов Б., Българска военна история от Античността до втората четвърт на X в., София 1983.

Александров E., Документы дипломатической практики первого болгарского государства, „Palaeobulgarica” 12.3, 1988, p. 16.

Александров E., Дипломатическоправна практика на цар Симеон, "Векове" 1988, 2, p. 15–25.

Александров E., Интронизирането на княз Симеон – 893 г., „Palaeobulgarica” 15.3, 1991, p. 10–17.

Annales Fuldenses, ed. G. Pertz, [in:] Monumentum Germaniae Historica. Scriptores, vol. I.

Божилов И., Цар Симеон Велики (893–927): Златният век на Средновековна България, София 1983.

Božilov I., A propos des rapports bulgaro-byzantines sous le tzar Syméon, "Byzantinobulgarica" 8, 1986, p. 80.

Цанкова-Петкова Г., Първата война между България и Византия при цар Симеон и възстановяванетo на българската търговия с Цариград, "Известия на Института за История" 20, 1968.

Fine J.V.A., Early Medieval Balkans: a Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, Ann Arbor 1983.

Гагова H., Владатели и книги. Участието на южнославянския владетел в производството и употребата на книги през Средновековието (IX–XV в.): рецепцията на византийския модел, София 2010.

Гюзелев B., Княз Борис Първи, София 1969.

Howard-Johnston J., Byzantium, Bulgaria and the Peoples of Ukraine in the 890s., [in:] Материалы по археологии, истории и этнографии Таврии, vol. VII, ed. А.Й. Айбабин, Симферополь 2000, p. 348, 350–353.

Jenkins R.J.H., The chronological accuracy of the „Logothete” for the years A.D. 867–913, „Dumbarton Oaks Papers” 19, 1965.

Jenkins R.J.H., Leo Choerosphactes and the Saracen Vizier, [in:] idem, Studies on Byzantine History of the 9th and 10th Centuries, London 1970, art. XI, p. 167–175.

Илиев И.Г., Управланието на княз Расате (Владимир) (889–893). Един неуспешен опит за европейска преорентация във въшната политика на България, [in:] Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Ценности, традиции, общуване, ed. В. Гюзелев, А. Милтенова, София 2002, p. 407–410.

Ilieva A., Tomov T., The Shape of the Market: Mapping the Book of the Eparch, "Byzantine and Modern Greek Studies" 22, 1998, p. 105–116.

Ilski K., Wstęp, [in:] Księga eparcha, trans. et com. A. Kotłowska, Poznań 2010.

Калоянов A., Преславският събор през 893 година – от предположенията към фактите за едно от най-значимите събития в историята на християнска Европа, [in:] Християнската идея в историята и културата на Европа, София 2001, p. 101–113.

Калоянов A., Славянската православна цивилизация. Началото: 28 март 894 г., Плиска, Велико Търново 2007.

Karayannopoulos J., Les causes des luttes entre Syméon et Byzance: Un réexamin, [in:] Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов, ed. В. Велков, София 1994, p. 58–60.

Κυριάκης E., Βυζάντιο και Βούλγαροι 7ος-10ος αι. Συμβολή στην εξωτερική πολιτική του Βυζαντίου, Αθήνα 1993.

Léon Choerosphactès, magistre, proconsul et patrice. Biographie – corréspondance, ed. et trans. G. Kolias, Athen 1939.

Leonis Grammatici Chronographia, rec. I. Bekker, Bonnae 1842.

Leszka M.J., Stracone złudzenia. Religijny kontekst stosunków bizantyńsko-bułgarskich w latach 863–927, [in:] Religijna mozaika Bałkanów, ed. M.Walczak-Mikołajczakowa, Gniezno 2008, p. 32–39.

Liudprand, Antapodosis, [in:] Die Werke Liudprands von Cremona, ed. J. Becker, Hannover–Leipzig 1915.

Magdalino P., In Search of the Byzantine Courtier: Leo Choirosphaktes and Constantine Manasses, [in:] Byzantine Court Culture from 829 to 1204, ed. H. Maguire, Washington 1997, p. 146–161.

Mango C., The Legend of Leo the Wise, "Зборник Радова Византолошког Института" 6, 1960, p. 59–93.

Николов A., Политическа мисъл в ранносредновековна България (средата на IX – края на X век), София 2006.

Oikonomides N., Le kommerkion d’Abydos, Thessalonique et la commerce bulgare au IXe siècle, [in:] Hommes et richesses dans l’Empire byzantin, t. II, VIIIe –XVe siècle, ed. V. Kravati, J. Lefort, C. Morrisson, Paris 1991, p. 246–247.

Ostrogorski G., Dzieje Bizancjum, trans. H. Evert-Kappesowa et al., Warszawa 1968.

Рашев P., Отношението на преславските книжовници към бойните подвизи на цар Симеон, [in:] idem, Цар Симеон. Щрихи към личността и делото му, София 2007, p. 42–51.

Рънсиман C., История на първото българско царство, trans. М. Пипева, София 1993.

Спасова M., На коя дата и през кой месец се е провел Преславският събор от 893 година, [in:] ПКШ, vol. VIII, Шумен 2005, p. 84–101.

Symeonis Magistri et Logothetae Chronicon, rec. S. Wahlgren, Berolini–Novi Eboraci 2006.

Шангин M.A., Византийские политические деятели первой половины X века, [in:] Византийский сборник, ed. М.В. Левченко, Москва–Ленинград 1945, p. 228–248.

Shepard J., Symeon of Bulgaria-Peacemaker, "Годишник на Софийския Университет” Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев” 83.3, 1989, p. 16.

Шепърд Д., Владетел като учител, свещенник и мъдрец: византийският император Лъв VI и българският цар Симеон, [in:] idem, Неспокойни съседи. Българо-византийска конфронтация, обмен и съжителство през средните векове, trans. Л. Генова, София 2007.

The Tactica of Leo VI, ed. et trans. G.T. Dennis, Washington 2010.

Testimonia najdawniejszych dziejów Słowian. Seria grecka, vol. 4, Pisarze z VIII–XII wieku, ed. A. Brzóstkowska, W. Swoboda, Warszawa 1997.

Theophanes Continuatus, ed. B.G. Niebuhr, rec. I. Bekker, Bonnae 1838.

Tougher S., The wisdom of Leo VI, [in:] New Constantines. The Rhythm of Imperial Renewal in Byzantium, 4th–13th Centuries. Papers from the Twenty-sixth Spring Symposium of Byzantine Studies, St. Andrews, March 1992, ed. P. Magdalino, Aldershot–Brookfield 1994, p. 171–179.

Tougher S., The Reign of Leo VI (886–912). Politics and People, Leiden–New York–Köln 1997.

Tougher S., The imperial thought-world of Leo VI, the non-campaigning emperor of the ninth century, [in:] Byzantium in the Ninth Century. Dead or Alive, ed. L. Brubaker, London 1998, p. 51–60.

Трендафилов X., Детронизацията на Владимир-Расате в плана на формата, [in:] Литература и култура, София 1992, p. 84–93.

Трендафилов X., Младостта на цар Симеон, София 2010.

Вачкова B., Симеон Велики – пътят към короната на Запада, София 2005.

Wasilewski T., Bizancjum i Słowianie w IX wieku. Studia z dziejów stosunków politycznych i kulturalnych, Warszawa 1972.

Whittow M., The Making of Byzantium, 600–1025, Berkeley–Los Angeles 1996.